Oбич – сребърно стръкче пелин
Възгорчивият мрак се превива,
като стъпкан край пътя пелин,
криви синори в правата нива,
тази нощ все мълчим и мълчим.
Насмешливо ни гледа от горе,
пълнолуние – колкото свят,
сякаш казва: Побъркани хора,
в необичане уж се кълнат,
а ги гледам – душите им светли
все към мене повдигат очи.
Нощем обич от други планети,
малко сладка е... много горчи
и ми идва (да мога) да сляза.
Тя любима е.. той е любим...
Стих-звездица отвън на перваза,
обич – сребърно стръкче пелин...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
