11 нояб. 2011 г., 17:16

Обич свята

993 0 8

Душата ми е топла стая,

премръзнала, не стой на прага.

За малко влез, макар да зная,

че вечно бързаш, Обич драга.

 

За теб мечтаех, без да зная,

дали си мит, или те има.

Сега те гледам с поглед смаян,

от твойта прелест несравнима.

 

Аз никога не ще забравя

мига, във който ти пристигна.

Без теб, какво ли щях да правя?

 

Ти даде ми море и вятър,

платната си успях да вдигна.

За мене, Обич, ти си свята!

 

                      Златко Станоев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златко Станоев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...