Nov 11, 2011, 5:16 PM

Обич свята

  Poetry » Love
995 0 8

Душата ми е топла стая,

премръзнала, не стой на прага.

За малко влез, макар да зная,

че вечно бързаш, Обич драга.

 

За теб мечтаех, без да зная,

дали си мит, или те има.

Сега те гледам с поглед смаян,

от твойта прелест несравнима.

 

Аз никога не ще забравя

мига, във който ти пристигна.

Без теб, какво ли щях да правя?

 

Ти даде ми море и вятър,

платната си успях да вдигна.

За мене, Обич, ти си свята!

 

                      Златко Станоев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златко Станоев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...