Обич свята
Душата ми е топла стая,
премръзнала, не стой на прага.
За малко влез, макар да зная,
че вечно бързаш, Обич драга.
За теб мечтаех, без да зная,
дали си мит, или те има.
Сега те гледам с поглед смаян,
от твойта прелест несравнима.
Аз никога не ще забравя
мига, във който ти пристигна.
Без теб, какво ли щях да правя?
Ти даде ми море и вятър,
платната си успях да вдигна.
За мене, Обич, ти си свята!
Златко Станоев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златко Станоев Всички права запазени
