10 мая 2005 г., 11:34

Обич, върни се

2.3K 0 7

           Обич, върни се..

Нима, когато те загубих, осъзнах,
че искам да съм с теб във твоя свят!
Нима, загубвайки те, полудях?
Жадувам страстно твоя смях!

Едва когато съм при друг това разбирам,
жадувам вярвай...
в прегръдките ти да се намирам
и, гледайки те,  да заспивам.

Дали ти вярваш в нас ?
Или вече аз не те вълнувам?
Или мечтаеш аз
да ти се моля и да ти робувам?

Сълзите ми бавно се стичат,
търсят те, за да ме утешиш.
А тебе все те няма...
Обич, върни се, за да ми простиш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Макар,че си го публукувала през 2005-та година остава и ще остане интрегуващо и за напред ! Красиво и чувствено !
  • браво супер трогващо 6
  • браво! но някой грешки са непростими и остават незабравими
  • "Обич, върни се, за да ми простиш"...толкова мн откривам себе си в последната строфа, че чак боли 6 +
  • аи аи Мерси ви много

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....