Обичах
Обичах те силно,
обичана мисля, че бях.
Но явно си лъгал,
това днес разбрах!
Повтаряше своето празно „Обичам те”
като описан от тебе глупак!
И макар че го знаех, на мен ми харесваше
да чувам тези думи пак и пак!
Наистина хубаво щеше да бъде
да не те познавам толкова добре
и да не зная, че ме лъжеш жестоко,
прикривайки каменното си сърце!
Исках да вярвам, че ме обичаш,
но нещо ме бодваше винаги,
когато изричаше онова горчиво „Обичам те”,
знаейки, че не сме влюбени!
Вярвах в теб, самозалъгвах се
и криех разкритите лъжи от теб,
защото исках да бъда щастлива,
но ти не си щастието за мен!
Преди време аз се усмихвах щастливо,
когато кажеш „Обичам те, мило”,
защото усещах искреността,
а сега усещам, че е една голяма лъжа...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любка Янева Все права защищены
ако го сложим в графата "сдух тайм" 
