Обичах те
Обичах те – аромата на юлска меланхолия,
сладостта,
ти носеше миризмата на радост,
закалена в нощните пламъци
и блясъка на светулки.
Обичах те – косата ти, нежен оттенък на жарава,
отразяваше танцуващите свещи,
а в очите ти, махагонено кафяви,
откривах малки галактики
и моята усмивка.
Обичах те – усещах пулса ти,
пеещ по ритъма на моя дъх.
Всяка твоя дума,
отпечатваше пролетни цветя,
върху душата ми.
Обичах те – устните ти с вкус на сутрешен бриз,
хладни върху тежкото ми чело,
кожата ти, по-мека от сатенена прежда,
си играеше с лунните лъчи.
Гравитацията ти ме привлече,
както Слънцето не може да избяга от зенита,
на двадесет и първи юни.
Обичах те – направи ме щастлив
и за жалост – все още те обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Радев Все права защищены
