Обичай ме
преди денят да е утихнал мъртъв
и ангелският хор да е замлъкнал.
Завържи мигът за облак скитащ
що призори ще разоре небето.
Обичай ме
с тътнежа на дъжда залял земята
и стъпките на ранна пеперуда
която крилете си събира
оставени в съня на цъфналото цвете.
Обичай ме
притихнала в дъхът ти като семето на нара
очакващо да се разпука
и сокът ароматен да охлади гръдта ми
като росата в утро влюбена в тревата.
Обичай ме
като морето устремено към брега с вълната
за кратката целувка
която продължава вечност цяла
и никога не му омръзва
.
Обичай ме както ти поискаш...
Само ме обичай!!
© Слава Костадинова Все права защищены