Обичай ме...

                                                           Обичай ме...

Прегърни ме! Искай ме!...

Не се плаши, аз имам време.

Целувай ме!...

Желай ме!...

Изпий ме!...

Превърни ме в огнена сила.

Приеми любовта ми дива.

Не спирай!...

Запали ме в огън!...

И не тръгвай след тази магия-

раздялата е мъничка смърт.

В живи късове от светлина

 ще попие моята любов.

Отворена врата ще оставя,

утринта с усмивка ще докосвам.

Няма, мили, късна любов, няма!

Твоят пролетен ветрец нахлу в кръвта ми,

навреме ти дойде.

Натежала болка от сърцето ми вземи.

Радост да откривам в твоите очи.

Нека буря да измие калта страшна,

която в гърдите ми тежи.

Съблечи умората от мене,

грижите, които са вкопчани дълбоко,

блузата от мъките раздрана.

Запали я!... Изгори я в страстта!...

Съблечи ме от страха натрупан,

да мога на чисто да обичам.

Късната любов не изпепелява лесно.

Как да те наричам аз не зная.

Но некръстена пак живее любовта.

Докосни сърцето ми, скъпи.

И някога ще спрем в дъгата цветна.