Обичай ме, ако ти стиска...
Не обещавам да ти е лесно -
точно обратното: обещавам да страдаш,
да обичаш, да сънуваш, да живея в теб
и да ти е пусто отвътре, когато ме няма.
Обещавам да те слушам и да не чувам,
да съм не-винаги-покорна-и-влюбена,
да се умилквам около теб като котка
и да четеш всичко в очите ми.
Обещавам да не мога да дишам без тебе,
и да оглеждам мъжете - за разнообразие;
да съм влюбена в недостатъците ти
и да навирам в очите ти моите.
Обичай ме, ако ти стиска...
В мен живеят самодиви - босоноги, подивели -
не знаеш, но това те привлече към мен:
че съм всяка и никоя, твоя и чужда,
студена и влюбена, тук и далечна.
Не се плаши от самодивите в очите ми -
оплети ги с ласото на погледа си,
приласкай ги с думи, усмири гнева им
и с целувка само ги пороби навеки.
Не ти трябва ни ризница, ни меч,
щита счупи - не ти е нужен.
Въоръжи се с търпение, с малко обич
и аз, босоногата, сама ще дойда при теб...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Петкова Все права защищены
