15 янв. 2014 г., 21:48

Обичам

1.1K 0 2

Обичам самотата.
Обичам и тишината.
Когато сутрин слънчо
през прозореца наднича
и слънчево зайче по стените тича.
Обичам аромата на цветята.
Венец от тях ще си изплета.
Та кога навън падне мрака
ще си го сложа на главата,
бяла роба ще облека
и косите си ще разпусна.
И после... После като самодива,
разперила ръце, ще тичам
през полето под звездното небе.
Обичам нощем да слушам
песента на щурците.
Към тях ще се присъединя
и поздрав ще изпратим 
на бялата луна, а тя весело
ще ни помаха с ръка.
Обичам на прозореца да стоя,
когато навън дъжд вали.
Да гледам как капките се стичат 
по стъклата като сълзи.
Обичам да се радвам
на пъстроцветната дъга
и да се опитвам с пръсти
да я докосна. Макар да знам,
че е невъзможно това.
Обичам спомени да събирам.
Да ги подреждам един след друг
по рафтовете празни на моя живот.

denisima - 10.05.2013 г.
 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дени Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря.
  • И аз обичам тези неща, но без последното за спомените.
    Хубав стих, Дени!
    Поздрав!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...