Обичам да пиша, когато
навън пада чудна нощта,
когато сърцето открива
далечна красива мечта.
Обичам да пиша, когато
за мене си мислиш и ти,
и трепва в душата ми лято,
и слънцето златно блести.
Обичам да пиша за тебе,
за тази безкрайна любов,
за чувствата силни във мене,
подобни на тих благослов.
И зная това е магия,
която във плен ме държи,
и тръгвам отново към тия
любими красиви очи.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Все права защищены