Обичам да пеша, когато

Обичам да пиша, когато

навън пада чудна нощта,

когато сърцето открива

далечна красива мечта.

Обичам да пиша, когато

за мене си мислиш и ти,

и трепва в душата ми лято,

и слънцето златно блести.

Обичам да пиша за тебе,

за тази безкрайна любов,

за чувствата силни във мене,

подобни на тих благослов.

И зная това е магия,

която във плен ме държи,

и тръгвам отново към тия

любими красиви очи.

       Мария Мустакерска