Обичам да събличам...
Обичам да събличам мислите,
когато ме прегръщат силно,
когато радостта облича се
и от тъгата жадно пие...
Обичам да разрошвам сънищата,
когато реши се съдбата
с редкия гребен на несбъднатото -
аз да ги сбъдна във стиха...
Обичам да прескачам болката,
да спъвам в тъмното страха.
Дори когато невъзможно е -
настъпвам невъзможността.
Обичам да рисувам бъдещето
с най-шарените си мечти.
Обичам да събличам трудностите,
докато истината спи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселка Стойнева Все права защищены
