24 апр. 2019 г., 22:17

Обичам книжки да чета

2.2K 0 0

Най-обичам книжки да чета,

усещайки миризмата на хартия

и буквичките с радост да следя,

няма от никого да го крия!

 

Обичам да опознавам герои,

които не знаят и не подозират за мен,

и е тъжно, че понякога им говоря, но да ме чуе кой,

та аз съм просто наблюдател безбуквен!

 

И все пак, предупреждавам ги за всяка опасност,

дебнеща ги някъде зад листа,

и винаги се смея на поредната пакост,

с която пълнят хартията чиста.

 

Моите герои са повече деца,

които не спират да се веселят

и от всяко научавам по нещо за света,

истина е, казвам ви сега!

 

Ето, за да не ми пораснат ушите,

Патиланчо съветва да слушам баба.

И колкото и да съм улисан в игрите -

спирам, кога ми крекне като жаба.

 

От Пинокио пък, разбрах за носа,

че ако излъжа ще стане голям.

Не знам дали е истина това,

но предпочитам да съм винаги прям.

 

Заради Хензел и Гретел ме е страх от непознати,

мама и тате държа за ръка,

доверявам се само на приятелчета космати,

обикнах ги покрай Книга за джунглата.

 

Кой е добър или лош не зная,

външният вид понякога ни лъже,

научих го от Красавицата и Звяра,

  а да, и от едно Грозно пате.

 

И на никого не мисля зло,

защото знам, че то се връща.

На четящите желая приключение добро

и здраве по-яко 

от на прасенцето тухлената къща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миро Милев Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

19 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....