24.04.2019 г., 22:17

Обичам книжки да чета

2.2K 0 0

Най-обичам книжки да чета,

усещайки миризмата на хартия

и буквичките с радост да следя,

няма от никого да го крия!

 

Обичам да опознавам герои,

които не знаят и не подозират за мен,

и е тъжно, че понякога им говоря, но да ме чуе кой,

та аз съм просто наблюдател безбуквен!

 

И все пак, предупреждавам ги за всяка опасност,

дебнеща ги някъде зад листа,

и винаги се смея на поредната пакост,

с която пълнят хартията чиста.

 

Моите герои са повече деца,

които не спират да се веселят

и от всяко научавам по нещо за света,

истина е, казвам ви сега!

 

Ето, за да не ми пораснат ушите,

Патиланчо съветва да слушам баба.

И колкото и да съм улисан в игрите -

спирам, кога ми крекне като жаба.

 

От Пинокио пък, разбрах за носа,

че ако излъжа ще стане голям.

Не знам дали е истина това,

но предпочитам да съм винаги прям.

 

Заради Хензел и Гретел ме е страх от непознати,

мама и тате държа за ръка,

доверявам се само на приятелчета космати,

обикнах ги покрай Книга за джунглата.

 

Кой е добър или лош не зная,

външният вид понякога ни лъже,

научих го от Красавицата и Звяра,

  а да, и от едно Грозно пате.

 

И на никого не мисля зло,

защото знам, че то се връща.

На четящите желая приключение добро

и здраве по-яко 

от на прасенцето тухлената къща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миро Милев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

19 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...