24 июл. 2008 г., 11:44

Обичам те 

  Поэзия » Любовная
889 0 10

Моя много тъжна любов,

толкова различна

но истинска,

искрена...

като цвете, невехнещо

в кристалната ваза

на онази централна маса -

сърцето ми

в онзи обикновен ресторант -

живота ми...

Мой мъничък, наказан Сизиф!

Търкаляй ги!

Търкаляй спомени каменни,

пламенни!

по пирамидата нагоре,

до заветния връх

на безсмъртното

отвъдно...

не ме изоставяй!

 

Моя много тъжна любов!

Обичам те!

© Наталия Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мелнахолична е поезитя ти, но красива!
  • Тъжна любов имаш. Представих си картината и те разбирам донякъде. Харесва ми как пишеш и ще те чета. Поздрав.
  • Хареса ми много!!!!!!!!!!!
    Ама какво ви става днес на всички бе хора? Всеки втори се изповядва в бял стих. Да не би да съм изостанал от някакво модно теение напоследък?

  • Гери, не искам да я усмихна! Тя е хубавица така. Приказна хубавица е!
    Всъщност разказвам за един човек, много тъжен човек, когото много обичам. Дори не е тъжен, а изглежда такъв... някакъв!
    Момичета, трогнахте ме!
    Като го написах... плаках. Сега го чета... и изпитвам единствено нежност... ама от онази... нали се сещате... с която галим малко детенце.
    луда история
  • Жегна ме тази тъжна любов. Усмихни я! Ти можеш!
  • много хубаво..супер е
  • Боже...Нел, наистина тъжна любов...
    но много ми хареса...с обич.
  • Понякога и любовта тъжи!
    Много хубав стих!
    Браво!
  • Мой мъничък, наказан Сизиф!

    Търкаляй ги!

    Търкаляй спомени каменни,

    пламенни!

    Харесах!
  • Хареса ми! Но защо тъжна любов Дано скоро стане щастлива Поздрав!
Предложения
: ??:??