24.07.2008 г., 11:44

Обичам те

1K 0 10

Моя много тъжна любов,

толкова различна

но истинска,

искрена...

като цвете, невехнещо

в кристалната ваза

на онази централна маса -

сърцето ми

в онзи обикновен ресторант -

живота ми...

Мой мъничък, наказан Сизиф!

Търкаляй ги!

Търкаляй спомени каменни,

пламенни!

по пирамидата нагоре,

до заветния връх

на безсмъртното

отвъдно...

не ме изоставяй!

 

Моя много тъжна любов!

Обичам те!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мелнахолична е поезитя ти, но красива!
  • Тъжна любов имаш. Представих си картината и те разбирам донякъде. Харесва ми как пишеш и ще те чета. Поздрав.
  • Хареса ми много!!!!!!!!!!!
    Ама какво ви става днес на всички бе хора? Всеки втори се изповядва в бял стих. Да не би да съм изостанал от някакво модно теение напоследък?

  • Гери, не искам да я усмихна! Тя е хубавица така. Приказна хубавица е!
    Всъщност разказвам за един човек, много тъжен човек, когото много обичам. Дори не е тъжен, а изглежда такъв... някакъв!
    Момичета, трогнахте ме!
    Като го написах... плаках. Сега го чета... и изпитвам единствено нежност... ама от онази... нали се сещате... с която галим малко детенце.
    луда история
  • Жегна ме тази тъжна любов. Усмихни я! Ти можеш!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...