Обичам те
Моя много тъжна любов,
толкова различна
но истинска,
искрена...
като цвете, невехнещо
в кристалната ваза
на онази централна маса -
сърцето ми
в онзи обикновен ресторант -
живота ми...
Мой мъничък, наказан Сизиф!
Търкаляй ги!
Търкаляй спомени каменни,
пламенни!
по пирамидата нагоре,
до заветния връх
на безсмъртното
отвъдно...
не ме изоставяй!
Моя много тъжна любов!
Обичам те!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Иванова Всички права запазени
