24.07.2008 г., 11:44

Обичам те

1K 0 10

Моя много тъжна любов,

толкова различна

но истинска,

искрена...

като цвете, невехнещо

в кристалната ваза

на онази централна маса -

сърцето ми

в онзи обикновен ресторант -

живота ми...

Мой мъничък, наказан Сизиф!

Търкаляй ги!

Търкаляй спомени каменни,

пламенни!

по пирамидата нагоре,

до заветния връх

на безсмъртното

отвъдно...

не ме изоставяй!

 

Моя много тъжна любов!

Обичам те!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мелнахолична е поезитя ти, но красива!
  • Тъжна любов имаш. Представих си картината и те разбирам донякъде. Харесва ми как пишеш и ще те чета. Поздрав.
  • Хареса ми много!!!!!!!!!!!
    Ама какво ви става днес на всички бе хора? Всеки втори се изповядва в бял стих. Да не би да съм изостанал от някакво модно теение напоследък?

  • Гери, не искам да я усмихна! Тя е хубавица така. Приказна хубавица е!
    Всъщност разказвам за един човек, много тъжен човек, когото много обичам. Дори не е тъжен, а изглежда такъв... някакъв!
    Момичета, трогнахте ме!
    Като го написах... плаках. Сега го чета... и изпитвам единствено нежност... ама от онази... нали се сещате... с която галим малко детенце.
    луда история
  • Жегна ме тази тъжна любов. Усмихни я! Ти можеш!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...