Моя много тъжна любов,
толкова различна
но истинска,
искрена...
като цвете, невехнещо
в кристалната ваза
на онази централна маса -
сърцето ми
в онзи обикновен ресторант -
живота ми...
Мой мъничък, наказан Сизиф!
Търкаляй ги!
Търкаляй спомени каменни,
пламенни!
по пирамидата нагоре,
до заветния връх
на безсмъртното
отвъдно...
не ме изоставяй!
Моя много тъжна любов!
Обичам те!
© Наталия Иванова Всички права запазени