7 дек. 2015 г., 23:37

Обичам те...

493 0 0

Две думи в мен се отпечатват,

но щом боли какъв е смисъла от тях?

Ако така останат неизречени...

дали пък ще изчезнат във нощта?

 

А искам свобода,

да мога да отвърна на зова,

извиращ от сърце, 

родило се от две.

 

И как да те последвам или да забравя,

щом виждам болката от моя смях във теб.

А мойта липса е тъгата черна,

следа на твоето лице.

 

Да чувствам твоята тъга и радост

                                                           ... болка.

Във тази лудост как се завъртях?

Щом трябва да се смея - плача,

а вместо сълзи в очите смях.

 

Какъв си ти, не зная,

ни себе си познавам днес.

Дали с душата си ще съм до края,

или ще се загубя, бягайки да я спася?

 

Поглеждам себе си и виждам тебе.

Поглеждам в теб, а аз съм там - мълча.

Не искаш да се виждаш в мене

                                                 

                                                 ще ти хареса,

                                                 а тогава...

                                                 ще искаш

                                                 тука да стоиш,

 

а тази глупост разума не ще ти позволи.

 

И криеш се зад призраци отдавна били,

оставили следа, но не и чувства в теб,

че мене да ме имаш ти е непосилно,

и твърде (много) идеална съм за теб.

 

Не се разпадай пред очите ми,

не се топи в тревоги.

Ти трябва да си цял и да гориш,

че ти за мен си светлина и радост,

светулке моя,

пътя ми да осветиш...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Кирчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...