7.12.2015 г., 23:37

Обичам те...

491 0 0

Две думи в мен се отпечатват,

но щом боли какъв е смисъла от тях?

Ако така останат неизречени...

дали пък ще изчезнат във нощта?

 

А искам свобода,

да мога да отвърна на зова,

извиращ от сърце, 

родило се от две.

 

И как да те последвам или да забравя,

щом виждам болката от моя смях във теб.

А мойта липса е тъгата черна,

следа на твоето лице.

 

Да чувствам твоята тъга и радост

                                                           ... болка.

Във тази лудост как се завъртях?

Щом трябва да се смея - плача,

а вместо сълзи в очите смях.

 

Какъв си ти, не зная,

ни себе си познавам днес.

Дали с душата си ще съм до края,

или ще се загубя, бягайки да я спася?

 

Поглеждам себе си и виждам тебе.

Поглеждам в теб, а аз съм там - мълча.

Не искаш да се виждаш в мене

                                                 

                                                 ще ти хареса,

                                                 а тогава...

                                                 ще искаш

                                                 тука да стоиш,

 

а тази глупост разума не ще ти позволи.

 

И криеш се зад призраци отдавна били,

оставили следа, но не и чувства в теб,

че мене да ме имаш ти е непосилно,

и твърде (много) идеална съм за теб.

 

Не се разпадай пред очите ми,

не се топи в тревоги.

Ти трябва да си цял и да гориш,

че ти за мен си светлина и радост,

светулке моя,

пътя ми да осветиш...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Кирчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...