Обичам те
Обичам те
Обичах и обричах се до дъното
на всяка чаша пълна със отрова,
и всяка нощ, заспала непрегърната,
отпивах пак – отново, и отново.
Обичах и реките ти пресъхнали.
Обичах даже устните студени.
Жадувах да ги гледам все усмихнати,
макар да знаех, че не са за мене...
Обичах те.
Загърбих и мечтите си
за обич
вечна, вярна, споделена.
И оживявах само във очите ти –
една-единствена сълза солена.
Обичах те...
така – напук на времето,
което всички казват, че лекува.
Разказах им – на тях –
че всичко взе ми то,
а все си ходя тъй – неизлекуван...
Обичах те...
Обичах те...
Обичах те...
Не ми го връщай!
Всичко бих ти дал...
Обичах те...
Обичах те...
Обичам те!!!
И само за това аз бих живял.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Ангелова Все права защищены
