Душата ми плаче,
сърцето се бонтува,
мислите се блъскат
в моята глава

като два дъждовни облака в ноща.
Искам да ти кажа
колко те обичам,
макар и да знам горчивата истина

искам отново да ти кажа 
колко те обичам, но уви 
думите засядат в гърлото ми 
като буца лед.

Късно е да върнем времето назад,
късно е да спра да те обичам,
късно е да проумея чувствата в теб,
късно е да  разбера дали презираш  ме сега.

Знам със сигурност едно 
обичам те безкрайно,
не избрах да те обичам,
сърцето те избра.

Но дори и да можех
не бих променила избора му,
убедих се  във едно 
няма как лесно да забравя 

кафявите ти като топло утринно кафе очи,
усмивката ти по-сладка от захарта,
влюбих се не заради външността ти
а заради това което си.

Влюбих се във чувството ти за хумор,
влюбих се  в твоето сърце.
Лошо ли е да те обичам
макар да знам какво изпитваш?

Грях ли сторих и колко е голям,
че теб да те изгубя 
преди дори да те спечеля?
Обичам те да знаеш

и винаги ще е така,
за пореден път ще ти задам 
един въпрос  тъй кратък –
"Лошо ли е да те обичам " ?