24 мар. 2020 г., 07:26
Игра на думи всяка вечер,
a всеки чака само две.
Четири срички, прости и човечни.
Четири срички, срамен блян.
Но какво ли толкова ни спира,
срам, инат или безверие?
Слаби сме като рапана,
потънал тихо в океана.
Защо сме все така далечни,
защо не можем да се отдадем?
Аз чакам теб, ти чакаш мен,
но времето уви не спира. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация