Обичам те
Игра на думи всяка вечер,
a всеки чака само две.
Четири срички, прости и човечни.
Четири срички, срамен блян.
Но какво ли толкова ни спира,
срам, инат или безверие?
Слаби сме като рапана,
потънал тихо в океана.
Защо сме все така далечни,
защо не можем да се отдадем?
Аз чакам теб, ти чакаш мен,
но времето уви не спира.
А тези две прекрасни думи,
затънали навътре в сърцата,
тихо се бушуват
и искат да са чути.
Обичам те ли каза,
че кръвта така затече
силно в леденото тяло,
а очите светнаха от радост.
Тъй щастлив дали могъл би
ти да бъдеш.
След едно "обичам те"
си вече друг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефания Кръстева Всички права запазени