24.03.2020 г., 7:26

Обичам те

633 0 0

Игра на думи всяка вечер, 

a всеки чака само две.

Четири срички, прости и човечни.

Четири срички, срамен блян.

 

Но какво ли толкова ни спира, 

срам, инат или безверие?

Слаби сме като рапана, 

потънал тихо в океана.

 

Защо сме все така далечни,

защо не можем да се отдадем?

Аз чакам теб, ти чакаш мен,

но времето уви не спира.

 

А тези две прекрасни думи,

затънали навътре в сърцата,

тихо се бушуват

и искат да са чути.

 

Обичам те ли каза, 

че кръвта така затече 

силно в леденото тяло,

а очите светнаха от радост.

 

Тъй щастлив дали могъл би

ти да бъдеш.

След едно "обичам те"

си вече друг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефания Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...