Обичам те
Не казах нищо. Макар че мислих дълго..
Ти обаче имаше право!
И нищо, че стоя горделиво,
Аз бягам от една отговорност.
Една залутаност сега живее в мене
Една налудност.
И Тя е свойството ми да обичам.
Понякога, обаче и аз се разболявам
И Не от лошо, а от хубаво…
Ей тъй
Се люшкам покъртително,
Разпадам се и се събирам,
Като вълните и аз се отдалечавам,
Но после се завръщам
(винаги)
По- силна ставам аз от всякога
Но ти от мен не се отказвай,
Обичам те, обичам те… Обичам те.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Maria Radeva Все права защищены
