Не казах нищо. Макар че мислих дълго.. 

Ти обаче имаше право! 

И нищо, че стоя горделиво,

Аз бягам от една отговорност. 

Една залутаност сега живее в мене

Една налудност. 

И Тя  е свойството ми да обичам. 

Понякога, обаче и аз се разболявам

И Не от лошо, а от хубаво… 

Ей тъй

Се люшкам покъртително, 

Разпадам се и се събирам, 

Като вълните и аз се отдалечавам, 

Но после  се завръщам

                                        (винаги) 

По- силна ставам аз от всякога

Но ти от мен не се отказвай, 

Обичам те, обичам те… Обичам те.