Обичам те
Не казах нищо. Макар че мислих дълго..
Ти обаче имаше право!
И нищо, че стоя горделиво,
Аз бягам от една отговорност.
Една залутаност сега живее в мене
Една налудност.
И Тя е свойството ми да обичам.
Понякога, обаче и аз се разболявам
И Не от лошо, а от хубаво…
Ей тъй
Се люшкам покъртително,
Разпадам се и се събирам,
Като вълните и аз се отдалечавам,
Но после се завръщам
(винаги)
По- силна ставам аз от всякога
Но ти от мен не се отказвай,
Обичам те, обичам те… Обичам те.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Radeva Всички права запазени
