Обичам те безкрайно
Обичам те безкрайно
Очите си притварям
и пада вечерта.
Със тебе разговарям,
красива е нощта!
В такава лунна вечер
на мен не ми се спи.
Светът е тъй далечен,
обсипан в светлини.
Обичам те безкрайно,
такъв, какъвто си,
и знам необичайно,
по детски може би!
Със бялото и черно
във твоята душа!
Със всичко твое земно,
дори и да греша!
Мария Мустакерска
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Maria Mustakerska Все права защищены
