Обичам те безкрайно
Обичам те безкрайно
Очите си притварям
и пада вечерта.
Със тебе разговарям,
красива е нощта!
В такава лунна вечер
на мен не ми се спи.
Светът е тъй далечен,
обсипан в светлини.
Обичам те безкрайно,
такъв, какъвто си,
и знам необичайно,
по детски може би!
Със бялото и черно
във твоята душа!
Със всичко твое земно,
дори и да греша!
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
