Очите си притварям
и пада вечерта.
Със тебе разговарям,
красива е нощта!
В такава лунна вечер
на мен не ми се спи.
Светът е тъй далечен,
обсипан в светлини.
Обичам те безкрайно,
такъв, какъвто си,
и знам необичайно,
по детски може би!
Със бялото и черно
във твоята душа!
Със всичко твое земно,
дори и да греша!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
