Обич завинаги
В очите ми пак слънцето танцува,
красива магия с жарки устни рисува,
косите ми вълшебна детелина краси,
с четири звънливи листа блести.
Преминало през ада на ветрове зли,
простило щедро на интриги и вини,
в сърцето ми отново вярата гори,
обичам те, живот, то дръзко крещи.
Несбъднатото под камък приспах,
букет от сбъдване днес си набрах,
щастливо утре смело си пожелах,
да бъда, което исках, но не бях.
Бял компас в дните си ще закича,
късметът ден и нощ с мен да тича,
да ме дари със силни, истинни криле,
за да оцелявам и в куршумено небе.
Обичам аз живота, такъв, какъвто е,
и вярата ми в него никога не ще умре,
като Феникс в полет ще сричам до гроб:
И въпреки всичко,пак обичам те,живот!!!
.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кръстина Тодорова Все права защищены
