Моето момиче порасна,
да е живо и здраво да расте,
момичето живота надрасна,
да не застава на колене.
Знам какво съм пропуснала,
когато искаше навън за час,
а аз ù отказвах неистово,
да се забавляваме в захлас.
Нямах толкова време за нея,
заради бизнес и какво ли не,
превързах кървящите рани,
да може тя да е добре.
Всеки миг за мен е важен,
когато се прибира у дома,
с тази прелестна усмивка,
с тази нежна красота!!!
© Росица Атанасова Все права защищены