Обичам те, моя Родино -
на Тракия жълта полето,
цветята ти в китни градини
на птица тъй мила гласчето.
Обичам по твойте Балкани
с приятели мои да тичам,
да късам там билки и здравец,
главата си с тях аз да кича.
Обичам на китна ливада,
де малко поточе се вие,
да сбирам иглика, кокиче,
да седна венче да си вия.
Обичам аз твоите дебри,
обичам аз твойте поляни,
обичам морето ти синьо,
на Слънцето златния пламък.
Обичам те, моя прекрасна
Родино, тъй свидна и мила.
Обичам аз твойте юнаци,
които си откърмила.
Какво от това, че си малка,
за мен ти си толкоз голяма!
Красива си, моя Родино,
от тебе по-хубава няма!
© Анна Дюлгерова Все права защищены