15 нояб. 2016 г., 07:52  

Обичам те по своему

746 1 5

ОБИЧАМ ТЕ ПО СВОЕМУ

 

Обичам те потайно, безнадеждно,

не както се обича обичайно,

обичам те безсмислено и нежно,

обичам те безкористно, безкрайно.

 

Обичам те и нищо не очаквам,

обичам те с наивност на дете.

В нощта залутал се, за теб проплаквам

и обичта ми повече расте!

 

Обичам те чрез всяка своя клетка,

тъй както се обича нежен звук,

обичам те като неземна гледка,

обичам те…, но ти обичаш друг!...

 

***

 

Обичам те:

както се обича пролетния дъжд,

както се обича сребърната есен,

както се обича вечно и веднъж,

както се обича тъжна, нежна песен.

 

***

 

Обичам те по своему във всички свои мигове;

обичам те по своему – завинаги и никога!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Има нещо такова, може би ще е по-добре само първата част, но не искам да орязвам завършено стихотворение, така ми е хрумнало. :D
  • Споделям мнението на Ани. Първата част е много добър класически стих, втората и третата просто снижават качествата на стихотворението и са излишни според мен. Ти продължаваш да убеждаваш и нея и читателя, но ако не са ти повярвали до сега, другото е просто излишно защото най- силното вече е казано. Така мисля. Поздравления!
  • Хареса ми!
  • Затова и са отделени графично.
  • Второто и третото имат самостоятелен живот.
    Първото е стихотворение. Хубаво е!
    Пиши!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...