Nov 15, 2016, 7:52 AM  

Обичам те по своему

  Poetry » Love
741 1 5

ОБИЧАМ ТЕ ПО СВОЕМУ

 

Обичам те потайно, безнадеждно,

не както се обича обичайно,

обичам те безсмислено и нежно,

обичам те безкористно, безкрайно.

 

Обичам те и нищо не очаквам,

обичам те с наивност на дете.

В нощта залутал се, за теб проплаквам

и обичта ми повече расте!

 

Обичам те чрез всяка своя клетка,

тъй както се обича нежен звук,

обичам те като неземна гледка,

обичам те…, но ти обичаш друг!...

 

***

 

Обичам те:

както се обича пролетния дъжд,

както се обича сребърната есен,

както се обича вечно и веднъж,

както се обича тъжна, нежна песен.

 

***

 

Обичам те по своему във всички свои мигове;

обичам те по своему – завинаги и никога!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Раммадан Л.К. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Има нещо такова, може би ще е по-добре само първата част, но не искам да орязвам завършено стихотворение, така ми е хрумнало. :D
  • Споделям мнението на Ани. Първата част е много добър класически стих, втората и третата просто снижават качествата на стихотворението и са излишни според мен. Ти продължаваш да убеждаваш и нея и читателя, но ако не са ти повярвали до сега, другото е просто излишно защото най- силното вече е казано. Така мисля. Поздравления!
  • Хареса ми!
  • Затова и са отделени графично.
  • Второто и третото имат самостоятелен живот.
    Първото е стихотворение. Хубаво е!
    Пиши!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...