1 июл. 2020 г., 10:56

Обичам те така несъвършена!

878 4 5

Отчаяно, болезнено ми липсваш.
Любов такава няма втори път! 
В живота, ни във песните и листите,
в душата и човешката ми плът е. 
Обичам те до лудост на покоя си. 
До влагата на страстния ти дъжд. 
До кръв се сляла заедно със моята 
на влюбен във стихията си, мъж! 
Жестоко те обичам и със нежност. 
До силната тревожност на смъртта.
До краят на отчайваща надежда. 
До раждане отново на мечта. 
Преставай да те няма, много моля! 
Аз цял живот от болки те измислях. 
Отгледах те в сълзите на пороят, 
валял от горестните облаци на липсата. 
Обичам те така, несъвършена! 
Защото иначе не можеш да си истинска! 
На Господ му прощавам тази смелост - 
да страдам, че божествено ТЕ искам! 

 

Стихопат. 
Danny Diester 

 

 

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...