Обичам те така несъвършена!
Отчаяно, болезнено ми липсваш.
Любов такава няма втори път!
В живота, ни във песните и листите,
в душата и човешката ми плът е.
Обичам те до лудост на покоя си.
До влагата на страстния ти дъжд.
До кръв се сляла заедно със моята
на влюбен във стихията си, мъж!
Жестоко те обичам и със нежност.
До силната тревожност на смъртта.
До краят на отчайваща надежда.
До раждане отново на мечта.
Преставай да те няма, много моля!
Аз цял живот от болки те измислях.
Отгледах те в сълзите на пороят,
валял от горестните облаци на липсата.
Обичам те така, несъвършена!
Защото иначе не можеш да си истинска!
На Господ му прощавам тази смелост -
да страдам, че божествено ТЕ искам!
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
