Този стих на теб, скъпи, посвещавам!
Любовта в него отразявам!
Болката с радостта преплитам,
но въпреки всичко ще опитам!

От много време аз и ти бяхме
от другия изцяло покорени.
Неразделни през живота вървяхме
и от нищо не се бояхме...
Да се обичаме вечно си обещахме!

Магия имаше една, скрита в твоята душа!
Показах ти аз любовта,
а ти отново донесе ми светлина!
След нощта идва и деня,
след скръбта идва любовта...

Едно сърце...
Разцепено на две беше то...
Но ти се постара и всяка прашинка в дланта си събра!
Със слънцето изгря и за мен отново радостта!

Вярно е, че и карали сме се ние,
но за дребни дреболии!
Но и в кавгата малка, любовта стоеше
и страх я нея беше...
Да не би в лудостта да я оставим в самота!

Гледаш в очите ми,
а сякаш прочиташ написаното в душата ми!
Обичта в гласа ти се усеща,
щом видиш ме насреща!
И мисля си, какво ли ще бъде,
ако един ден двама вече не бъдем?!

Зная, в мен ще има мъртва рана,
за която ти ще бъдеш лек и повярвай ми,
не би стигнало и век, за да бъда пак дори полувин човек!

Обичай ме, както до сега!
Обичай ме, за мен си ти съдба!
Обичай все така само мен единствена!
Обичай и обещавам вечно твоя да съм аз!
Обичай и никога не наранявай...
Нараниш ли ме и ти ще страдаш,
защото събраното сърце е в твойте ръце!

Дори двама да не сме помни, обичам те
и никога спомена за мене не оставяй в нечий чужди ръце...
Не натъжавай се от тези думи,
а своята принцеса винаги помни,
дори проста просакеса да бъда в твойте очи!

Заедно сега нека продължим,
нека любовта оцелее в нашите сърца!

Обичам те, просто разбери!
Обичам те завинаги, помни!...