* * *
Обичам я.
И толкова красива,
и толкова добра е тя за мен.
Обичам я,
макар че си отива
и своите проблеми не споделя с мен.
Обичам я.
Зова я в тишината.
Навън се гонят слънчеви лъчи.
Обичам я.
Обичам светлината,
напускаща две болни, плачещи очи.
© Надежда Маринова Все права защищены