13.01.2009 г., 12:18

* * * Обичам я

1.1K 0 8

* * *

 

Обичам я.

И толкова красива,

и толкова добра е тя за мен.

Обичам я,

макар че си отива

и своите проблеми не споделя с мен.

 

Обичам я.

Зова я в тишината.

Навън се гонят слънчеви лъчи.

Обичам я.

Обичам светлината,

напускаща две болни, плачещи очи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • силно е,и носи жестокото спокойствие,мн точно и изразно.
  • Прекрасен стих!!!
  • "Нека да поговорим за светлината. Какво означава за нас тази дума? "Лъчиста енергия" - с оттенък на нежност се говори за нея в речника. Книгите излизат на бял свят, хората пътешестват по света. Знанието е светлина, а незнанието - мрак. Над нашите най-силни желания светлината се излива като от фуния. "Светлина моя, огледалце, кажи...." - оказва се с нея може даже да говориш. Светлината е толкова бърза, че нейната скорост дори се използва като нарицателно. Светлината това е радост, любов, топлина, щастие." от http://magicaura.com/forum/viewtopic.php?t=4980
    Светлината се възприема с очите и с душата...Поздрави!
  • Тя - не е никаква тя - това е живота, светлината, която напуща тялото - помисли малко и ще усетиш емоцията
    "Не е важно какво казваш, а какво криеш"
    А щом това е твое верую - тогава - чети скритото послание - освен ако не искаш да го възприема буквално!
    Лека вечер Ви желая!
  • Поздрав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...