Обичаш ме дотук
По Г. Константинов
По пътя уж един и същ,
как ли да свържем двата края?
Ти търсиш проспериращ мъж,
а аз какво да обещая!?
Обичаш ме дотук.
И пак кроиш ми изневяра.
Отново те очаква друг
на ъгъла, със хонорара.
Ех, мамка, мамката му стара!
Обичаш ме дотук.
Не мога да платя ни с чек,
ни в брой, ни с нищо като оня.
Аз вече съм един човек
без сили, скъпа, да те гоня.
Обичаш ми дотук.
И отминават твойте крачки.
Изглежда, нямам избор друг.
Като си нямам, нямам пачки –
обичаш ме дотук.
До тук!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борко Бърборко Все права защищены
