Отдавна студено е във мене

и мястото в душата празно си стои.

Вече чудя се, кога ще дойде време,

когат нечие сърце тъмата ми ще освети.

Нежност,бликаща от поглед искрен,

проникваща в тунел отдалечен.

Ръка подадена от сърцето, към мен

дарявайки искрата, в мрак студен.

Кога ще пламне огънят, тлеещ,

помнещ единствено предишната любов,

която за него беше кат вода,едва живеещ,

та новата дали ще чуе неговият зов.

Повик за страст необуздана,

копнеж за танц недоизтанцуван.

Душа ми мечтае да е обладана,

от любовта , в миг така бленуван.

Защото и тя, като всяка клетка,

нуждае се от клетъчна мембрана,

за да не бъде погубена във битка,

в която обичта е единствена отбрана.