13 авг. 2008 г., 08:33

Обидена с любов

951 0 9
Господ дал и гръдна обиколка,
ханш, бедра с най-точните размери. 
Мисълта изгаря в страстен огън,
а мечти несбъднати треперят.

Разпилява и косите вятъра,
за да милва голи рамене.
Слънцето във сянка отпечатва
всички невидени грехове...

Моите очи, като мишена
хванати на прицел от цевта,
точно във целта са поразени.
Чувствам как завира и кръвта.

Хубост е. И то неустоима.
Несразен, аз няма да съм мъж.
Предполагам, че такава хубост има
всеки във живота си веднъж.

Моята е тази и такава.
Господ ми я прати да я видя.
Тя пък мълчаливо отминава...
Явно със любов съм я обидил...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...