Обидена с любов
ханш, бедра с най-точните размери.
Мисълта изгаря в страстен огън,
а мечти несбъднати треперят.
Разпилява и косите вятъра,
за да милва голи рамене.
Слънцето във сянка отпечатва
всички невидени грехове...
Моите очи, като мишена
хванати на прицел от цевта,
точно във целта са поразени.
Чувствам как завира и кръвта.
Хубост е. И то неустоима.
Несразен, аз няма да съм мъж.
Предполагам, че такава хубост има
всеки във живота си веднъж.
Моята е тази и такава.
Господ ми я прати да я видя.
Тя пък мълчаливо отминава...
Явно със любов съм я обидил...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados