Обикнах дъждовното време
Свикнах с дъждовното време…
Какво пък,
няма да е вечно!
Разплакани небета има и в мене,
и ръмят понякога
безутешно!
Но дъждът отмива до чисто душата
от локви,
порои
и мътни реки.
Пречиства до песъчинка тъгата,
умора,
илюзии
и чужди лъжи.
Обикнах дъждовното време…
Лодка от вестник си сгъвам несръчно.
Към детството плавам…
Ей го къде е!
Дъждът е и вдъхновение,
всъщност.
Той може да обърне сезоните!
Да изсвири симфония
върху асфалта.
Да съблече на черешите
роклите, белите,
като чадър да разпъне
на дъгата снагата!
Дъждът е, може би, небесен знак
че животът ни кратък
все някога си отива.
Прескачам локвите и пак, и пак...
С една идея
по-щастлива!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
