22 дек. 2006 г., 08:26

-Облаче- 

  Поэзия
1078 0 2
-Облаче- Душата ми, свободна като облаче, отвявано от бури зли, и дни наред то сгрявано от ласките на слънчеви лъчи. И можещо отново и отново да прелита реки, морета океани, планини, неспирано от нищо и от никой лети, лети, лети. И бъбри с бляскави звезди, препълнено от капчици дъждец, готови да отронят свойта кроста, да галят с нея те света, да го изчистят целия от лошота. Душата ми, приличаща на облаче, се рее дни и нощи над поля и търси где да си излее сълзите, но ненапразно, а за доброта. Сълзи от болка, но живот даряващи, усмивки, пълни с топлота, сълзи, чуждото сърце те сгряващи с кристално-чиста красота. Душата ми, приличаща на облаче с променящи се форми на усмивки и сълзи, прелита тя във времето и търси място да се приюти.

© Усмивчица Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??