-Облаче-
-Облаче-
Душата ми, свободна като облаче,
отвявано от бури зли,
и дни наред то сгрявано
от ласките на слънчеви лъчи.
И можещо отново и отново да прелита
реки, морета океани, планини,
неспирано от нищо и от никой
лети, лети, лети.
И бъбри с бляскави звезди,
препълнено от капчици дъждец,
готови да отронят свойта кроста,
да галят с нея те света,
да го изчистят целия от лошота.
Душата ми, приличаща на облаче,
се рее дни и нощи над поля
и търси где да си излее сълзите,
но ненапразно, а за доброта.
Сълзи от болка, но живот даряващи,
усмивки, пълни с топлота,
сълзи, чуждото сърце те сгряващи
с кристално-чиста красота.
Душата ми, приличаща на облаче
с променящи се форми на усмивки и сълзи,
прелита тя във времето
и търси място да се приюти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Усмивчица Всички права запазени
