pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17027
26 мая 2021 г., 00:07

Облачни ириси 

  Поэзия » Пейзажная
1622 12 33

Своя дъх перуников лилаво небе е надвесило.

Тези облачни ириси мама изпраща за мен.

Аз я виждам в съня да разсажда цветята пак с песен

сред небесни градини на Рая, от Бог сътворен.

 

И защото е пролет, разцъфнаха първо игликите

в опустелия двор, избродиран от спомена жив.

Всяка нощ над дома ни се спуска луна сребролика,

да надникне в прозорец, тъгувал за смях причудлив.

 

А старинната ваза – подарък на мама от сватбата –

е с пропукано в страх порцеланово бяло сърце.

Само сухи цветя, на хербарии слънчеви станали,

са оставили знак от листенце в едно петънце.

 

Затова днес небето, лилавия дъх инкрустирало

в нежни облачни ириси – майчин подарък желан –

ми поднася цвета, та животът у мен да не спира

и разцъфне отново. Във ваза от стар порцелан.

 

04. 2021 г.

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Имам някакъв сантимент към това стихотворение и съм истински щастлива, че ви харесва! 😃Благодари ви, Бени и Лати!💕
  • "А старинната ваза – подарък на мама от сватбата –
    е с пропукано в страх порцеланово бяло сърце."
    Хубаво е стихотворението ти, pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)!
  • Толкова красиво и затрогващо!...
    Заслужено отличено!
  • И на мен вече ми е любимо това стихотворение!😃 Щом читателите го награждават с такова внимание и овации, няма как да не бъде!🤗
    Изпращам прегръдка на теб Силви и на Таня, както и слънце от душата ми в този облачно-разплакан ден! ☀️
  • Почитания, Мария! Нямам думи!
  • И на тебе, хубава вечер!
  • Таня, благодаря ти, че си тук и коментира!🙏 Спокойна неделна вечер ти желая!🤗❤️🌺
  • Силно и тъжно!!!
  • Това стихотворение ми е много мило и ти благодаря, че се спря при мен и коментира, Доче!🙏🤗❤️
  • "А старинната ваза – подарък на мама от сватбата –

    е с пропукано в страх порцеланово бяло сърце."

    Напука се мазилката на сърцето ми...
  • Ели, нека те гушна и пресуша сълзичките ти!🤗 ❤️
  • Разплака ме, Мария! Толкова е хубаво!
  • Наденце, да си поплачем ли малко двете, а...? ❤️
  • Доплака ми се... Гуш!
  • Читателят също трябва да разтвори душата си, за да го почувства, Роси!
    Благодаря ти, че си тук!🙏🤗❤️
  • Много докосващо и трогателно! Написано с душа! Поздравления, Мария!
  • Стойчо, добре си ми дошъл! 😃Радвам се да те видя, земляк! Хубав ден ти желая!🍀
  • Разтърсващо!
    Поздравления, Мария!
  • Петя,много ценя преценката ти и твоите думи ме ласкаят, благодаря ти, мила!🤗 ❤️
    Зиги, DPP, поднасяте ми красиви изживявания с коментарите си, а душата ми се усмихва! Чудесно е споделянето между приятели-ценители!🤗🍀🌺
  • Прекрасен стих, Мария! Наистина, прекрасен. Оставяш ме без думи! ❤️
  • Толкова е хубаво, благодаря ти!
  • Много топло и трогателно! Остават едни спомени, които са с нас винаги, така любимите ни хора остават по-дълго с нас. Много познато усещане. Красиво е Мария!
  • Благодаря ви за щедрите обичливи коментари, приятели! ❤️ Много ме радва начинът, по който приехте това мое стихотворение! Отдавна
    замисълът тази ваза да стане мой
    "герой" и напиша нещо за нея зрееше в съзнанието ми. Е, дойде ѝ вече времето!😃 Изпращам прегръдка на всеки един от вас: Дани, Пепи, Дени и Ирка!🤗
  • Силно и трогателно написано.

    Имам такъв любим спомен от любим човек, който е навсякъде с мен от детството ми.
    Много ме разчувства, Мари🌺
  • Kрасиво!
  • Прекрасно е, Мария! ❤️❤️❤️
  • Благодаря за милите думи, Скити!❤️
    Стихотворението участва в конкурс, но не заслужи внимание от страна на журито. Така че, неговата истинска награда сега е звездичката на Майстора. Благодаря ти, Краси!🙏
  • В тези облачни ириси дишат спомени, благодарност към всичко отминало и любов, която винаги остава в сърцата!
    Прекрасна поезия, Мари, докосваща душата! Заслужена звездичка!
    Прегръщам те! 💖💖💖
  • Денят ми започва с цвете, подарено от вас за душата ми, Миленче, Деа и Мини! 🌹 Тази ваза е вече на 80 години и не знам как съдбата е решила да запази нейната крехкост, след като съм се местила на десетина квартири... Радвам се, че и днес през цветята, натопени в нея, ме гледат очите на мама..! ❤️
  • Много силно и прочувствено, Мария! Спомени останали от любимите хора, ни сгряват и водят през живота! Втъкала си природата, като космическа зеница и прави стихът уникален! Поздравявам те!
  • Без думи съм, Мари!❤
  • Пълно с любов и светлина, Мария!
Предложения
: ??:??