Облачни ириси
Своя дъх перуников лилаво небе е надвесило.
Тези облачни ириси мама изпраща за мен.
Аз я виждам в съня да разсажда цветята пак с песен
сред небесни градини на Рая, от Бог сътворен.
И защото е пролет, разцъфнаха първо игликите
в опустелия двор, избродиран от спомена жив.
Всяка нощ над дома ни се спуска луна сребролика,
да надникне в прозорец, тъгувал за смях причудлив.
А старинната ваза – подарък на мама от сватбата –
е с пропукано в страх порцеланово бяло сърце.
Само сухи цветя, на хербарии слънчеви станали,
са оставили знак от листенце в едно петънце.
Затова днес небето, лилавия дъх инкрустирало
в нежни облачни ириси – майчин подарък желан –
ми поднася цвета, та животът у мен да не спира
и разцъфне отново. Във ваза от стар порцелан.
04. 2021 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
