Щастлив съм тази пролет, че се влюбих.
И туй красиво чувство е във мен.
Аз в щастието си не се загубих,
дори със него аз съм награден!
О, нашата любов е споделена!
Животът ни не почва със лъжа.
Не ни заплашваха, при туй с остена,
юлара си в ръцете си държа.
От любовта си с пълни шепи взимам
и без остатък давам своя дял.
Така че имам щастие за трима
и смятам в любовта че съм успял!
Когато ти със шепите раздаваш,
душата ти се къпе в светлина.
Щом ти сърцето си отдаваш,
изпразваш си сърцето от "злина".
Туй чувство мен ме облагородява!
И аз се чувствам истински честит,
с това не търся лесната си слава,
ами света си току-що открит!
© Христо Славов Все права защищены