eva_32 (Ева Корназова)
110 774
30 мая 2009 г., 17:55

Облак 

  Поэзия
837 0 9

Един тъгуващ облак ме целуна

в разгара на залязващия ден.

Усетил, че и аз сама тъгувам,

докосна с устни моето лице.

 

А облаци в небето има много,

но този по-различен бе от тях.

Не се отдалечи, не каза "сбогом"

във здрача на прииждащия мрак.

 

Щастлива съм, целуната от облак,

по-истински от всеки земен мъж.

По-нежен и непричиняващ болка,

даряващ ме със чист и топъл дъжд.

© Ева Корназова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ееееех как ми се прииска и аз да бъда целуната от такъв облак...!
  • Чудесно! Открих те за себе си!
  • Прекрасно е!И много нежно!
  • Този стих пее! - макар и тъжно...! Излят е!!!
  • Ех, че весело и усмихнато !
  • Хей, Евче, чудесна си!!!
  • Целунато и прошепнато от вятъра, Ева, вместо поздрав:

    Едно припряно слънце си отиде,
    залута се из пазвите на мрака,
    а облакът току му се обиди:
    разкъса свойто тяло и заплака.

    Така и ти внезапно си отиде,
    а тялото ми пиеше тъгата,
    защото то не можеше да види
    най-вярната от всичките - дъгата...

    Ваше Благородие
  • Тъгуващ облак те целуна,
    докосна устни до твоето лице,
    но не защото тъжна си,
    защото влюбен е в твоето сърце!
    Поздрави Ева!
  • Ти можеш да ми нарисуваш вятъра, сигурна съм!

    Радваш, Ев! Много!
Предложения
: ??:??